Спортът за мен е… живот. Може би това е най-точната дума, която го описва – живот. От 14-годишна спортувам, а професионално се занимавам вече от 5 години, той не е основната ми професия, но за мен това е изкуство, а нашите спортисти са велики хора, те са тези които за момент успяват да превърнат малката ни страна в по-значима, а българския народ в един по-горд, по-някакъв начин по-добър народ. Моментите, в които развяват българския флаг, качени на стълбичката и българският химн оглася стадионите по света, това са специални моменти за хиляди българи. Спортът е начин да бъдем националисти, да се обединяваме около една обща мечта, и да вярваме до последната минута в нашите герои. Определено е необходимо това на България. Хората имат нужда да вярват в нещо и по този начин да бъдат щастливи, да избягат от делника, от проблемите и просто да изпитат онова чувство на гордост, което ще ги накара да си кажат „Аз съм българин и обичам страната си!“
„Колко ви дава спортът ли?”
„Толкова, колкото вие му давате!”
За мен спортът е почти толкова нужен, колкото кислородът и водата. Един ден без движение е един безцветен ден, ден без настроение, без желание за работа и учение, без онова трепкащо чувство, което ме изпълва до върховете на маратонките и бодливо не оставя спокойствие на стъпките ми. Плуване, джогинг, тае бо, бокс, фитнес, аеробика, табата – те просто ме събуждат от странната човешка летаргия и ме правят жива, истински жива. Животът не ми се изплъзва от пръстите, както ми се е случвало да си мисля в “безцветни” дни, напротив – той е по-истински, по-пълноценен. Така откривам в себе си качества, които може би иначе не бих проявявала.
Може би борбеността и непреклонният дух започват да живеят в човек още, когато пъпната му връв не е срязана, но съм убедена, че всъщност спортът създава и калява борци, че сплавя безпогрешно здравето на физиката и психиката. Преградите и рововете всъщност не представляват поредните житейски кризи, костващи разточителство на безценни и невъзстановими нервни клетки, а единствено прегради и ровове, които са предизвикателство към личността ни.
Спортът за мен е… законна дрога, импулс, усмивка, ритъмът на кръвта ми, дойка на светлото ми Аз, изгорени калории торта “Гараш” и какво ли още не. Но най-красивото всъщност е, как неусетно, пораствайки, дръжката на вратата на стаята ми остава все по-ниско и все по-интензивно. Оформям се като личност, благодарение на възпитанието на рoдителите ми, средата, в която общувам с хората, работа ми, университета и възпитателите и разбира се благодарение на спорта, защото преди всичко спортът е здраве…
Спортът за мен е…. спестяване на посещенията при лекаря, както и да се предпазя от редица проблеми като: високо кръвно, рак, инсулт и т.н. Спортът не е само за здрави хора. Вече дори е прието схващането, че движението може да е полезно дори и за по-тежко болните хора, както във физически, така и в психически план. Спортът навлиза все повече в съвременната медицина, чрез индивидуални спортни програми под медицинско наблюдение. Неоспорима истина е, че спортът, независимо какъв е, спомага за физическото, умственото и психическото развитие на човека. Спортът действа разтоварващо, изпълва с енергия, действа при депресия, помага за доброто самочувствие и тонус. За редица хора той е вече начин на живот. Спортът спомага за усъвършенстването на организма, на неговите двигателни качества, на всички системи в човешкия организъм. Усъвършенстват се дихателните органи, метаболизмът се подобрява, засилва се детоксикацията на организма чрез потта, влияе добре на сърдечно-съдовата система…
Тази статия все още няма коментари